Tutmanik

New? Join now!

Here you can...

 

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА (Христо Смирненски)

pencho22
offline

Posted by pencho22

on Nov 16, 2007

1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА


В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

"Червен смях", 14 март 1923

 

2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА


В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.

Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.

- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъга...

Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.

И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.

Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.

А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.

- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...

Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.

Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"

Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?

Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...

Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"

Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."

"Червен смях", 4 април 1923

Христо Смирненски

Categories: Българска поезия, Българска литература, Христо Смирненски
^ top

Comments... (0)



Click here to add video (YouTube, Google, Yahoo or Vbox)
^ top

Categories...

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА (Христо Смирненски)
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА   Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозн...see full post
ПОМНИШ ли... (Димчо Дебелянов)
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли,...see full post
Борбата е безмилостно жестока... (Никола Вапцаров)
  Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и...                                                       толкоз. Какво тук значи някаква си личност!   Ра...see full post
Обесването на Васил Левски (Христо Ботев)
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ     О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?   Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй,...see full post
Да се завърнеш в бащината къща... (Димчо Дебелянов)
  Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плах...see full post
Де е България (Иван Вазов)
Де е България    Питат ли ме де зоратаме й огряла първи път,питат ли ме де й земята,що най любя на света? Тамо аз ще отговоря,де се белий Дунав лей,де от изток Черно моресе бунтува и светлей. Тамо де ...see full post
Отечество любезно, как хубаво си ти! (Иван Вазов)
Отечество любезно, как хубаво си ти! Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти тук весел...see full post
Аз искам да те помня все така... (Димчо Дебелянов)
  Аз искам да те помня все такабездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми скръбен лик склонила.Градът далече тръпне в мътен дим,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи лю...see full post
Българският език (Иван Вазов)
Българският език   Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.   Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки Вс...see full post
Прощално (Никола Вапцаров)
Прощално На жена ми Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискан гостенин.Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака д...see full post
See more related to:
^ top

People in this space (141)

People getting posts by email (0)
Someone
offline
g_kulekov
offline
The Wizard
offline
Ramona
offline
pencho22
offline
Buck
offline
Ljubitel
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

pencho22
offline

on Sep 15, 2008

Someone
offline

on Dec 24, 2007

The Wizard
offline

on Nov 16, 2007


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view